Когато едно момче срещна едно момиче във влака

Когато едно момче срещна едно момиче във влака

Мраморните плочки на гарата отразяват матово ноемврийското слънце. Остават пет минути, докато влакът тръгне и заклетите пушачи дърпат нервно от фасовете си. Личи си, че пръстите им мръзнат. И тогава го съзирам. Момче, видимо нервно. Такова, каквото не е способно да свали жена, дори ако използва тухла четворка, сложена с любов в чорап. И все пак… казват, че няма невъзможни неща. Пък и кой съм аз, че да лепя етикети безпричинно. А и нещо отвътре ми подсказва, че ще има екшън.

• Раницата е на гърба ми, а друг багаж нямам, няма какво да ми тежи, така че изчаквам да видя къде ще се качи. Последвам го. Момчето седи на една от четирите седалки, разположени „лице в лице“. Лицето му беше почервеняло от студа, както на всички останали.
• Освен него, в купето седеше и едно момиче, което разпалено разговореше по телефона си. Въпреки нервното и’ изражение, треперещите устни и почти недоловимия тик на дясната и’ скула, имаше някакво красиво излъчване. Но не онова стандартното. Беше по-различна. Когато приключи с разговора си, а вероятно и с любовната си връзка, небрежна усмивка пробягна към смутеното момче. А той се сконфузи, все едно някой му е взел баничката и му е ударил шамар.

Аз сядам на третото място с лице към момичето. Слагам си слушалките и задрямвам. Когато се събуждам, чувам в тишината между парчетата на The Animals „It’s my life“ и „Lake of Fire“ на Nirvana как момичето се хили над книгата, която чете. Няма значение коя е книгата, за нея има друга статия в този брой. Пък и тя не се хили на нея. А на момчето, което й е разказало някаква тотална простотия. И някъде тук една искра припламва в кафявите й очи. Момичето е впечатлено и… свалено. Та, в тази връзка се размислих става ли флирт, че дори и свалка, в българската железница. И още как! Защото във влака хората се гледат очи в очи, за разлика от, да речем, автобус или три синджира роби. Не е важно как е започнал флиртът. Като поразсъждаваме малко по-дълбоко, ще стигнем дори до идеята, че нито едно начало няма значение как е станало. Не е важно кой е първи, а кой е последен. Дали с изпускане на бутилка или сблъскване между двамата, всичко това е една голяма теория на вероятностите, която дори Джон Наш не може да формулира. И все пак, поредната забивка във влака. Не звучи добре, нали? И все пак, още се чудя какво е станало с тях, след като слязоха заедно две спирки преди мен. Дали той я е изпратил до тях, дали тя му е позволила да я целуне пред вратата или всичко е завършило типично по български – с ракия и салата на масата, не зная. А и не искам да зная. Само ще ми развалят представата за истинската, сърдечна и незаменима радост от първите „тревоги“. Когато едно момче срещна едно момиче…

F*ck, пътуването ми отново се изроди в лекция по психология на човешките връзки. Ще се успокоиш ли, братко по оръжие, ако ти кажа, че за мен си все същия боздуган на мъжкото мислене а.к.а. безмозъчен Хомо Сапиенс? Май да. Ок. Такъв си, но все пак съществуват и други важни неща, например да станеш свидетел на красива любов, зародила се на перона. Купувай билет и хващай посоката в някоя линия! Животът те зове.

П.С. И да не ме издадеш на някой, че съм нежна душичка, че ще ти закова мидичките за стената!

Тори, нещо да кажеш, а?